Бетонът е навсякъде около нас.
В ежедневието си навсякъде сме заобиколени от бетон – по пътищата и тротоарите, в сградите и различните конструкции. Без бетон съществуването на развития свят би било невъзможно.
А замисляли ли сте се някога как се е появил бетонът и как е добил такова широко приложение в съвременния живот? Зад този важен строителен материал стои дълга и впечатляваща история. Тя започва преди хиляди години, и дори преди построяването на египетските пирамиди. Обхваща времето на безпрецедентните структури на римляните и води напред към модерното строителство.
Има едно широко разпространено, но и също толкова погрешно схващане, което първо трябва да бъде изяснено. Много често между думите бетон и цимент се поставя знак за равенство. Между тях обаче има една съществена разлика – циментът е съставка на бетона.
Бетонът е смес от циментово-водна паста, пясъчен и скален агрегат. Тази паста покрива повърхността на пясъка и скалната маса, като ги свързва заедно в сместа, която познаваме като бетон. Той е толкова популярен поради трите си основни качества: пластичност, издръжливост и икономичност. Когато е течен, бетонът може да се излее в почти всякаква форма, да заеме различен обем в пространството, да запълни практически всяка празнота и да покрие почти всяка повърхност. След като изсъхне и се втвърди, той запазва формата си, като с времето става по-здрав, по-твърд и по-улегнал.
Историята през вековете.
Чрез процес на еволюция, подобно на много други средства за изграждане и развитие, сме стигнали до сегашното състояние на бетона. В началото, когато са започнали да изграждат жилищата си, древните хора са ползвали естествени материали за подобряване на основни части от инфраструктурата – домове, огради, кладенци и др. Поколенията, които ги следват, са надграждали това знание до момента на настъпване на индустриалната епоха и са ускорили развитието на сградите до нивото, на което се намират днес.
Варовикът играе най-ранна роля в историята на бетона като основна съставка в цимента. Той се е използвал хилядолетия. Най-ранната варовикова структура датира от 10 000 г. пр. н. е. Това е Гьобекли тепе в съвременна Турция.
6500 г. пр. н. е. – пустинни цистерни. Първите, подобни на бетон конструкции, са пустинни цистерни за съхранение на вода, построени от бедуински търговци в Южна Сирия и Северна Йордания. Някои от тези цистерни съществуват в тези райони и до днес.
5600 г. пр. н. е. – бетонови подове. Те са открити в района на Лепенски вир по поречието на река Дунав. Използваният цимент, определян като варов, вероятно идва от находище нагоре по реката. Той е бил смесен с пясък, чакъл и вода, като по този начин много прилича на бетонни смеси от наше време.
3000 г. пр. н. е. – варовикови блокове. Точно тези, които изграждат Египетските пирамиди (сн. по-горе). Те са били добивани от кариери в района. За да направят хоросана за закрепване на блоковете, строителите са смесвали слама с кал, която съдържа натрошен варовик, гипс и глина.
1700-1400 г. пр. н. е. – „пуцолана“. Минойското общество на остров Крит използвало строителен материал, който представлява смес от глина и вид вулканична пепел, наречена пуцолана, за изграждане на подове, основи и канали.
1300 г. пр. н. е. – първо „варово“ покритие. Строителите от Близкия изток са изгаряли варовик и са го смесвали с вода. Сместа използвали, за да покрият външните части на стените, направени от глина. Когато сместа реагирала с въздуха, тя образувала твърда защитна повърхност. Така били положени основите на съвременните циментови мазилки.
1000 г. пр. н. е. – гръцки гробници. Микенците са използвали ранна форма на цимент за изграждане на гробници в Пелопонес, Гърция.
770-476 г. пр. н. е. – Великата китайска стена. Китайците са използвали форма на цимент за изграждането на лодки и на тяхната част от Великата стена (сн. по-горе). Материалите, използвани за изграждането ѝ, включват уплътнен пясък, кал и 100 милиона тона камък и тухли.
700 г. пр. н. е. – пещи, хоросан и хидравлична вар. Строителите на подземните цистерни от Йордания и Сирия по-късно построяват пещи за производство на елементарен вид хидравлична вар — цимент, който се втвърдява под вода — за да създадат водоустойчив хоросан.
300-500 г. сл. н. е. – римска архитектура. Римляните, също като минойците, са използвали вулканична пепел, намерена близо до Помпей и Везувий. С нея са сгъстявали смес от изпечен варовик, смлени скали, пясък и вода, за да строят рампи и тераси, както и пътищата, които свързват цялата империя. Изливането на сместа във форми позволило на строителите да създадат сводове, куполи и арки на емблематичните акведукти. Римският бетон е издържал на земетресения, мълнии, морски вълни и атмосферни влияния.
82 г. сл. н. е. – театър за зрелищата. Император Веспасиан се заема да построи в Рим най-големия театър в света – с повече от 50 000 места. Днес познаваме първия стадион в света, завършен преди 1940 години като „Колизеума“ (сн. по-горе).
117-125 г. сл. н. е. – Пантеонът. Неармираният бетонен купол на Пантеона в Рим (сн. по-горе) е два пъти по-широк и по-висок от всеки купол, създаден по онова време. Огромното му тегло е подкрепено от невероятно дебели бетонни стени и осем свода, подсилени с тухли, но без вътрешна опора. Инженерите на император Адриан са коригирали рецептите за бетон, използвайки повече вулканична пепел, за да направят купола по-лек. Добавили са и повече скален агрегат в стените – за армировка. Когато Римската империя пада през 476 г. сл. н. е., безпрецедентната римска рецепта за бетон е загубена за света.
1507 г. – Ренесансът и Мостът Нотр-Дам. Италиански монах на име Джовани Джокондо построява моста Нотр-Дам (сн. по-горе) в Париж, използвайки остатъчна информация от древната римска рецепта за бетон. Около 250 години по-късно структурата е разрушена, защото къщите, построени на върха на моста, добавят твърде много тежест върху конструкцията. Джокондо влиза в историята като единственият човек, който се опитва да строи с бетон през Ренесанса.
Ускорено развитие на бетона.
Подобрения от 16-и век. Зидар в Андернах, Германия, се опитва да смеси вулканична пепел, наречена трес, с варов разтвор. Полученият материал е водоустойчив и здрав. Откритието води до създаването на модерен цимент.
През 17-и век холандците продават трас с водоустойчиви свойства на Франция и Великобритания.
1793 г. – британският строителен инженер Джон Смитън получава поръчка да построи нов фар на скалите Едистоун в Корнуол, Англия (сн. по-горе) . Той започнал да търси най-издръжливия и водоустойчив строителен материал. След като наблизо открил варовик с висока концентрация на глина, той го изпекъл в пещ и го превърнал в клинкер, който смилял на прах и смесил с вода. Така създал паста, с която построил фара. Не след дълго производителите започнали да рекламират откритието му като „римски цимент“.
1824 г. – портланд цимент. Англичанинът Джоузеф Аспдин усъвършенства процеса, като внимателно дозира варовиковата креда с глина и изгаря сместа в пещ, докато въглеродният диоксид се отстрани.
1836 г. – изпитване на якост. Първото изпитване на якостта на опън и натиск на бетона се провежда в Германия. Якостта на опън е способността да се противопоставя на напрежение или разкъсване, а якостта на натиск е способността да се противопоставя на компресия или натискане.
1850-те г. – подсилване със стоманена мрежа, патентовано. Френският градинар Жозеф Моние експериментира успешно с изливането на бетон върху стоманена мрежа. Моние патентова няколко варианта на своето изобретение за използване с железопътни траверси, строителни плочи и тръби. Стоманобетонът е много по-здрав и по-практичен от неармирания материал. Може да обхваща по-големи пролуки, позволявайки на бетона да се извисява във височина под формата на мостове и небостъргачи.
1880-те – подсилване с железни пръти. Калифорнийският инженер Ърнест Рансом тества бетон и 2-инчови железни пръти, за да види дали материалите ще се свържат. Рансом прави крачка по-далеч, като огъва железните пръти, за да създаде арматура, около която може да „изгради“ бетон във всяка желана форма. Експеримент, който също работи и днес. Ние наричаме тази система армировъчна пръчка или арматура.
Известният архитект Франк Лойд Райт започва да прилага технологията на армирания бетон в съвременната архитектура.
Процесът на предварително напрягане на стомана е патентован, за да направи бетона по-здрав и да позволи на инженерите да използват по-малко от двата материала – стомана и бетон.
1889 г. – първият стоманобетонен мост. Мостът на езерото Алворд, Сан Франциско, (сн. по-горе) е построен през 1889 г. Той съществува и до днес – повече от 100 години, след като е построен и е устоял на много земетресения в района.
През 1891 г. Джордж Бартоломю построява първата бетонна улица в Белфонтейн, Охайо, САЩ. Днес считаме бетона за най-добрата и най-екологичната повърхност за улици.
1899 г. – мостът на река Виена в Шателро, Франция, е един от най-известните стоманобетонни мостове в света.
1903 г. – първата бетонна висока сграда е The Ingalls Building, Синсинати. 16-етажната сграда Ingalls прави небостъргача един от големите инженерни подвизи на своето време.
1908 г. – бетонни къщи в Юнион, Ню Джърси. Проектирани и построени по патент на Томас Едисън.
1913 г. – Първа доставка на готов бетонов разтвор е в гр. Балтимор, САЩ. Смесването на бетон в бетонов център и доставянето му с камион на строителен обект е било революционно откритие за строителната индустрия.
1915 г. – цветен бетон. Лин Мейсън Скофийлд основава LM Scofield. Първата компания, която произвежда цветове за бетон. Продуктите на компанията включват цветни втвърдители, цветен восък, интегрален цвят, уплътнители и химически петна.
1930 г. – въздухоулавящи добавки. За първи път в бетона са използвани добавки за улавяне на въздуха, за да се противопоставят на щетите от замръзване и размразяване – решителна полза за строителните практики при студено време в САЩ и по света.
1936 г. – язовирът Хувър (сн. по-горе) е най-мащабният бетонен проект, завършен по това време. Намира се на границата на Аризона и Невада. Завършен през 1936 г., за да задържи могъщата река Колорадо, язовирът е направен от 2,5 милиона кубични метра бетон.
1956 – 1992 г. Всички американски междущатски магистрали са направени стоманобетонни.
1963 г. – конгресната зала в Университета на Илинойс е увенчана с първия бетонен спортен купол. Известна като зала за събрание, арената изглежда като летяща чиния и побира повече от 16 000 места в перфектен бетонен кръг.
70-те години на миналия век. Армиране с фибри като метод за укрепване на бетона. Влакнеста армировка, при която стъклени, въглеродни, стоманени или други синтетични влакна се смесват в течния бетон преди изливане, е въведена като начин за укрепване на бетона. Подсилването с влакна може да се използва за укрепване на сгради, както и на външни елементи от алеи, плочи и тротоари, а също и на басейни и вътрешни дворове.
Историята на бетона е история на развитие на човешкото общество и на различни клонове на науката. Затова можем да кажем, че за всички строителни придобивки на цивилизацията, на които се радваме днес, са били необходими усилията на цялото човечество през вековете.
Ако имате въпроси при избора на точния клас бетон, ние сме на ваше разположение на тел: + 359 885 25 00 20
